Финтове за деца: как да научи ножица, V-обръщане и финт с тяло

Финтът е движение, с което детето показва една посока, а топката тръгва в друга. Децата обичат финтовете, защото с тях малкият може да мине покрай големия. Добрата новина е, че финтът не е талант, а умение. Учи се като всяко друго: първо бавно и на място, после в движение и чак накрая срещу човек.

В програмата Тренирай вкъщи има три финта: Ножица, V-обръщане и Финт с тяло. По-долу е какво показват изследванията за измамните движения в спорта, как се учи един финт стъпка по стъпка и план за първите две седмици.

Трите финта накратко

• Ножица. Кракът минава в кръг над топката, отвътре навън, без да я докосне, и стъпва до нея. Съперникът чака топката да тръгне натам, а тя остава на място. Лъже кракът.
• V-обръщане. Подметката дърпа топката назад, а вътрешната част на същото стъпало веднага я праща наискос напред. Пътят на топката прилича на буквата V. Строго погледнато, това е смяна на посоката, а не финт. Но действа по същия начин: съперникът е готов за едно, а топката отива другаде.
• Финт с тяло. Рамото и тежестта показват едната страна, а детето излиза с топката от другата. Лъже тежестта на тялото. В програмата този финт е за децата от 9 до 14 години.

И трите са в програмата за 90 дни от втория етап нататък, тоест от 32-рия ден. Нямат клубни цели — мярката е личният рекорд на детето.

Какво показват изследванията

Финтовете наистина работят, дори при професионалисти. Германски изследователи са събрали 24 научни статии за измамните движения в ръгби, футбол, хандбал, баскетбол, тенис и бойни спортове. В тях са тествани общо 1166 души. От 21 изследвания, в които измамното движение е сравнено с честно, в 17 финтът е влошил преценката на гледащия. И опитните, и начинаещите се подвеждат, но опитните — по-малко. Авторите заключават, че финтовете са ефективен начин да подведеш съперника дори в професионалния спорт (Güldenpenning и колеги, 2017).

Финтът краде време дори когато го очакваш. В друго изследване хора без опит в баскетбола гледат снимки на баскетболист и трябва възможно най-бързо да кажат дали ще подаде наляво или надясно. Когато играчът гледа в едната посока, а подава в другата, отговорът идва по-бавно. Ефектът не изчезва с упражняване на задачата и не зависи от това дали в предишния опит е имало финт. Според авторите погледът в грешната посока пречи на мозъка да „прочете“ накъде отива подаването (Kunde и колеги, 2011).

Опитният защитник гледа центъра на тежестта. Френско изследване поставя ръгбисти във виртуална среда срещу нападател, който сменя посоката с финт или без. Опитните играчи следят движението на центъра на тежестта на нападателя — „честния“ сигнал, който не може да се скрие. Начинаещите следят завъртането на раменете и стъпката встрани — точно частите, с които се лъже. Опитните изчакват по-дълго, преди да реагират, и грешат по-рядко (Brault и колеги, 2012). В подобно изследване с видео от ръгби начинаещите се подвеждат по измамното движение, а опитните — не (Jackson и колеги, 2006).

Две уговорки. Изследванията са с възрастни и юноши, повечето в лаборатория, а не с деца на 6–14 години на двора. Затова не обещаваме конкретен ефект. Но посоката е ясна.

Какво следва за детето

Изводите тук са наши, на треньорите, направени от изследванията по-горе:

• Финт само с рамо лъже начинаещ. Опитният защитник гледа таза. Затова при финта тежестта наистина се пренася: широка стъпка встрани, все едно детето тръгва натам.
• Финтът се прави близо до защитника. На една-две крачки преди него, не по-рано. Отдалеч защитникът има време да види какво става.
• След финта — рязко излизане. Финтът купува част от секундата. Ако след него детето продължи бавно, тя е загубена.
• Който прави финтове, по-лесно ги разпознава. Прегледът цитира изследвания с мозъчни образи, според които собственият опит с движението помага да го разпознаеш у другия. Авторите го представят като допускане, не като доказан факт, но за детето това е още една причина да учи финтове — и като защитник.

Как се учи финт: от бавно към бързо

Това е треньорска практика, не правило от изследване. Всяка следваща стъпка идва, когато предишната става без грешки:

1. На място. Топката стои, детето прави движението бавно. При ножицата кракът минава над топката, без да я закача.
2. С пауза. Едно движение, кратко спиране, следващото. Така детето мисли само за формата.
3. Без пауза. Движенията се сливат в ритъм. Между две повторения детето вдига поглед от топката.
4. В движение. Бавно водене, финт, излизане. Скоростта расте постепенно.
5. Срещу бутилка. Пластмасовата бутилка е защитникът. Тя показва докъде да се доближи детето, преди да излъже.
6. Срещу човек. Родител, брат или приятел стои на място и само се опитва да докосне топката с крак, без да блъска. Това идва последно.

Брои се само чистото повторение. Една ножица без допир струва повече от две, които бутат топката.

С двата крака

Всеки финт се прави и наляво, и надясно — във всяка серия. Ако със слабия крак е по-бавно, намалете темпото, вместо да го прескачате. Детето, което излиза само от едната страна, е предвидимо. Повече за това как да се събуди слабият крак има в статията Слабият крак във футбола.

Подготвителните упражнения

Финтът стъпва на добро водене. Ако топката бяга от детето при всеки завой, започнете с тези:

• Дръпни и бутни — подметката дърпа, вътрешната част бута. Първата половина на V-обръщането.
• Търкаляне с подметка — топката се движи встрани под стъпалото.
• Слалом с топка и Осморка — водене близо до крака и спокойни завои.
• Обръщания — четири начина да смениш посоката изцяло, сред тях и обръщането на Кройф.

Всички упражнения за водене, подредени от лесно към трудно, са на страницата Водене и контрол на топката.

План за две седмици

Шест тренировки, по три седмично, в дните без клуб. Всяко упражнение е на серии по 30 секунди с 30 секунди почивка: 2 серии за 6–8 години и 3 серии за 9–14 години, както в програмата. Преди всяка тренировка — 5 минути загрявка. Планът е пример от треньорската практика.

След шестия ден детето записва рекорда си на страницата на финта и следващия път се сравнява с него. Ако детето вече следва програмата за 90 дни, не добавяйте плана отгоре. Сменете с него частта с воденето в същите тренировки.

Чести грешки

• Финтът е твърде далеч от бутилката. Показвайте на една-две крачки преди нея.
• Мърда само рамото. Без широка стъпка и пренасяне на тежестта финтът не лъже никого.
• Топката е далеч от крака. При излизането тя остава зад детето. Водете по-близо.
• Само на едната страна. Сменяйте посоката при всяко повторение.
• Бързане. Бързият, но неточен финт закача топката и обърква детето. Първо чисто, после бързо.

Подробните стъпки, грешките и анимацията за всеки финт са на страницата му.

Безопасност

• Маратонки с гумена подметка. По чорапи опорният крак се плъзга.
• Равно и сухо място. Финтът е рязка смяна на посоката на един крак — на мокра трева го отложете.
• Махнете чупливото наоколо. При ножицата тялото се накланя встрани.
• Бутилката е пластмасова. Брат или сестра не застават на нейното място: при рязкото излизане двете деца лесно се сблъскват.

За родителя

• Хвалете опита. „Опита ножица в мача!“ е по-силна похвала от това дали е минал. Финтът, който не е излязъл, е част от ученето.
• Сравнявайте само с вчера. Всяко дете тръгва от различно място.
• Играйте заедно. Мини мач едно срещу едно на двора, в който финтът носи точка, върши повече от всяко обяснение. Още игри има в статията Футболни игри за деца на двора.
• Малко място не е пречка. Ножицата и V-обръщането се учат и в стая. Още идеи — в статията Упражнения с топка в апартамент.

Накратко

• Финтовете подвеждат съперника и в професионалния спорт. Опитните защитници се подвеждат по-рядко, защото гледат центъра на тежестта.
• Затова при финта тежестта наистина се пренася, финтът е близо до защитника, а след него идва рязко излизане.
• Учи се от бавно към бързо: на място, с пауза, без пауза, в движение, срещу бутилка, срещу човек.
• И наляво, и надясно. Брои се само чистото повторение.

Ако искате детето да пробва финтовете срещу връстници и с треньор, вижте как работим на страницата за детска футболна академия за Шумен и региона или запишете пробна тренировка.

Източници

• Güldenpenning, I.; Kunde, W.; Weigelt, M. (2017). How to trick your opponent: a review article on deceptive actions in interactive sports. Frontiers in Psychology, 8, 917.
• Kunde, W.; Skirde, S.; Weigelt, M. (2011). Trust my face: cognitive factors of head fakes in sports. Journal of Experimental Psychology: Applied, 17(2), 110–127.
• Brault, S.; Bideau, B.; Kulpa, R.; Craig, C. M. (2012). Detecting deception in movement: the case of the side-step in rugby. PLoS ONE, 7(6), e37494.
• Jackson, R. C.; Warren, S.; Abernethy, B. (2006). Anticipation skill and susceptibility to deceptive movement. Acta Psychologica, 123(3), 355–371.