Защо добрите футболисти въртят глава: сканирането във футбола

ФК Златен Век 2020Публикувана 8 мин. четене

Защо добрите футболисти въртят глава: сканирането във футбола

Ако сте гледали детска тренировка, сигурно сте чули треньора да вика „Огледай се!“ или „Гледай през рамо!“. Детето получава топката, спира я, вдига глава и едва тогава вижда, че противникът вече е до него. Опитният играч прави същото, но в обратен ред: първо поглежда, после получава. Когато топката стигне до него, той вече знае къде е свободното място.

Това оглеждане си има име: сканиране. През последните двайсетина години изследователи го измерват при най-добрите футболисти в света. Ето какво откриват и как детето може да го упражнява без специален екип.

Какво е сканирането

Норвежкият изследовател Geir Jordet и колегите му определят сканирането като активно движение на главата, при което играчът за кратко обръща лице встрани от топката, за да събере информация за съотборниците и противниците, преди да я получи (Jordet и колеги, 2020). В Германия треньорите го наричат „предварителна ориентация“, а в Англия „check your shoulder“, тоест „провери през рамо“.

Важната дума е „преди“. Сканирането не е да погледнеш, след като топката е при теб. То е да погледнеш, докато тя още пътува към теб или преди съотборникът да я подаде. Така първото докосване може да изнесе топката към свободното място, а не в краката на противника.

Колко често се оглеждат най-добрите

Първото голямо изследване. Jordet и колеги (2013) гледат телевизионни кадри от камера, следяща само един играч, при 118 полузащитници и нападатели от английската Висша лига, общо в 1279 ситуации. За всяка ситуация броят колко пъти играчът се оглежда в последните 10 секунди преди да получи топката.

  • Играчите, получили някога голяма индивидуална награда (например за футболист на годината на ФИФА), се оглеждат по-често от останалите: средно 0,33 пъти в секунда срещу 0,27.
  • Двамата играчи с най-много оглеждания в цялото изследване, двама от най-награждаваните английски полузащитници от онова време, се оглеждат по 0,62 пъти в секунда. Това е около шест пъти за 10 секунди.
  • Когато играчите се оглеждат най-рядко (до 0,2 пъти в секунда), подаването им стига до съотборник в 53,7% от случаите. Когато се оглеждат най-често (над 0,4 пъти в секунда), в 72,6%.
  • Разликата е най-голяма при полузащитниците и подаванията напред: 38,2% успешни при рядко оглеждане срещу 73,2% при често.

Цял сезон в един клуб. Jordet и колеги (2020) снимат отблизо 27 играчи на клуб от английската Висша лига в 21 домакински мача, общо 9574 момента с топката. Средно играчите се оглеждат 3 пъти в последните 10 секунди, преди да получат топката, или около 0,44 пъти в секунда. Това е горе-долу веднъж на всеки 2–3 секунди.

Изследването показва и кога се оглежда повече:

  • централните полузащитници и централните защитници се оглеждат най-често, а нападателите най-рядко;
  • когато противникът е на метър от тях, играчите се оглеждат по-рядко, вероятно защото няма време; от около 4 метра нататък честотата спира да расте;
  • преди подаване се оглеждат повече, отколкото преди дрибъл или удар, и малко повече преди дълги подавания и подавания напред.

Най-важното: колкото повече се оглежда играчът, толкова по-вероятно е подаването му да стигне до съотборник. Ефектът обаче е малък. Техниката на играча и трудността на подаването значат повече. Авторите сами пишат, че сканирането не е „решаващата“ променлива във футбола, а една от много. Изследването е с един отбор, само домакински мачове и ръчно броене от видео, затова резултатите не важат непременно за всички.

Какво дава сканирането на играча

Изследванията по-горе показват връзка с точността на подаването. Други показват връзка с това какво прави играчът с топката.

  • Сензори на главата. McGuckian и колеги (2018) слагат малки сензори за движение в лента на главата на 32 футболисти от полупрофесионално ниво и анализират 783 техни действия с топката в мачове 11 срещу 11. Когато играчът е въртял глава повече от средното, преди да получи топката, по-често се е обръщал с нея, по-често е подавал напред и по-често я е подавал в посока, обратна на тази, от която е дошла. Авторите заключават, че по-оглеждащите се играчи използват по-сложни възможности, които играта им предлага.
  • Млади играчи. Eldridge и колеги (2013) проследяват трима млади централни полузащитници в пет тренировъчни мача по 20 минути. Когато са се огледали преди да получат топката, те по-често са подавали напред и към половината на противника, по-често са се обръщали, когато е имало възможност, и са били под по-малък натиск от противника. Връзка със запазването на топката не е открита. Изследването е много малко, но е едно от малкото с млади играчи.

Една уговорка за всички тези изследвания: те показват, че сканирането е свързано с по-добра игра. Не доказват, че само по себе си води до нея. Възможно е и обратното: по-добрите играчи да се оглеждат повече, защото и без това са по-добри.

Може ли да се научи

Изглежда, че може. Pocock и колеги (2019) работят шест седмици с петима играчи от елитна футболна академия. Упражняват сканирането чрез представяне на ситуации от мача, тоест мислено „репетират“ оглеждането. Оглеждането зачестява, най-ясно при централните полузащитници, а при някои играчи се подобрява и играта с топката. Jordet и колеги (2020) отбелязват, че и кратки намеси вече са помогнали на професионалисти и на играчи от академии да се оглеждат по-често, а треньорите все по-често вкарват такива упражнения в тренировките си.

Не намерихме изследвания, които да проверяват това при деца от 6 до 12 години. Затова упражненията по-долу са идеи на треньорите, а не норма от изследване. Целта не е броят, а навикът: да погледнеш, преди топката да дойде.

Как да го упражнявате у дома и на двора

Трябват ви топка, стена или партньор и малко място навън. Започнете бавно. Когато детето свикне, ускорете.

1. „Колко пръста?“

Детето подава в стена, както в упражнението подавания в стена. Вие стоите на няколко метра зад него. Докато топката пътува към стената и обратно, вдигате няколко пръста. Детето трябва да погледне през рамо и да каже числото, преди да докосне топката. Ако каже числото след това, не се брои.

2. „Накъде да обърна?“

Детето получава топка от вас или от стената. Друг възрастен или по-голямо дете стои зад него вляво или вдясно. Детето се оглежда, вижда от коя страна е „противникът“ и спира топката към другата страна. Това е същото движение като в упражнението спри с единия, подай с другия, но с решение, взето чрез оглеждане.

3. Цветни конуси

Наредете зад детето три-четири конуса или предмета в различни цветове. Докато топката идва, казвате цвят. Детето трябва да се огледа, да види къде е конусът и да изведе топката към него с първото докосване. За по-големите: не казвайте цвета, а вдигнете ръка до конуса, към който трябва да тръгне.

4. Правилото за погледа в играта

В мини мач на двора добавете едно правило: гол се брои двойно, ако голмайсторът се е огледал, преди да получи топката. Децата бързо започват да въртят глава, защото печелят от това. Идеи за мачове с малко деца има в статията футболни игри за деца на двора.

5. Без топка, по пътя

Сканирането е навик да забелязваш. По пътя до училище питайте детето: „Колко червени коли видя отляво?“, „Кой стоеше зад нас на светофара?“. Това не е футбол, но е игра на внимание.

Колко и как

  • 6–8 години. Кратко и като игра: 5 минути „Колко пръста?“ в края на домашната сесия стигат. Не се ядосвайте, ако забравя.
  • 9–12 години. Добавете конусите и решението накъде да се обърне. Може да броите успешните опити и да гоните личен рекорд.
  • Винаги. Хвалете оглеждането, не само успешното подаване. Ако детето се е огледало и все пак е сбъркало, то е направило правилното нещо.

За дните, в които няма как да се излезе, на сайта има и онлайн играта „Огледай се!“, вдъхновена от същите изследвания. Тя е забавление на екрана и не замества топката.

Тренировката на вниманието е свързана и с по-широкия въпрос как спортът и ученето си влияят. По темата има отделна статия: помага ли спортът на ученето.

Накратко

  • Сканирането е кратко завъртане на главата встрани от топката, за да видиш съотборниците и противниците, преди да я получиш.
  • Най-добрите играчи в английската Висша лига се оглеждат средно около 3 пъти за последните 10 секунди преди да получат топката, а някои по 6 пъти.
  • По-честото оглеждане е свързано с по-точни подавания и с повече подавания напред, но ефектът е малък и не доказва причина.
  • Оглеждането може да се упражнява. За малките деца изследванията са малко, затова упражнявайте го като игра.
  • Хвалете погледа, не само резултата.

Ако искате детето да упражнява играта с топка в група и с треньор, вижте как работим на страницата за детска футболна академия за Шумен и региона или запишете пробна тренировка.

Източници

Искате детето ви да пробва футбол?

Първата тренировка е запознанство с треньора и с групата — не е нужно детето да е играло футбол преди.

Запишете се за пробна тренировка

Научете повече за нашата детска футболна академия за Шумен и региона, а за общата картина — в наръчника „Футбол за деца“ за родители.

Още от блога