Футболът и училището: помага ли движението на ученето

„Три тренировки седмично? А кога ще учи?“ Този въпрос чува почти всяко семейство, чието дете тренира. Зад него стои страх, че времето на терена се взема от времето за уроци. От другата страна има обещания, че спортът „развива мозъка“ и „вдига оценките“.

Истината е по средата и е по-интересна от двете крайности. По-долу е какво показват най-сериозните прегледи на изследванията, къде доказателствата са силни, къде са слаби и какво от това може да направите в обикновената учебна седмица.

Какво казва Американският колеж по спортна медицина

През 2016 година Американският колеж по спортна медицина (ACSM) публикува официално становище по темата (Donnelly и колеги, 2016). Авторите преглеждат изследванията с деца на 5–13 години, публикувани от 1990 до 2014 година: 64 изследвания за мисленето, ученето и мозъка и 73 за училищния успех и вниманието.

Какво намират:

• Мисленето. Повечето изследвания показват, че добрата физическа форма, единичните периоди на движение и по-дългите програми с движение са полезни за мисловните способности на децата.
• Оценките. Изследванията, които просто наблюдават децата, намират положителна връзка между движението и успеха в училище. Но контролираните опити, в които една група деца получава повече движение, а друга не, дават смесени резултати.
• Вредата. Няма никакви признаци, че повече движение вреди на мисленето или на оценките.

Становището оценява доказателствата за мисленето с категория B (има опити, но са малко и не съвсем последователни), а за училищния успех с категория C (основно наблюдения). Изводът на авторите за оценките е, че движението и физическото възпитание имат неутрален ефект. Тоест не ги вдигат доказано, но и не ги свалят.

Какво намира по-строгият преглед от 2019 година

Три години по-късно група изследователи от Амстердам и международна експертна група правят още по-строг преглед (Singh и колеги, 2019). Те включват само опити, в които децата получават допълнително движение, и оценяват качеството на всеки от тях. От 58 изследвания само 11, около 19%, са с високо качество.

В тези 11 изследвания:

• за мисловните способности 10 от 21 измерени показателя (48%) се подобряват при децата с повече движение;
• за училищния успех 15 от 25 анализа (60%) показват полза;
• за математиката в пет изследвания полза има при 6 от 7 измерени резултата (86%).

Заключението е формулирано внимателно и е важно да се предаде точно. Доказателствата, че програмите с движение подобряват мисловните способности и общия училищен успех на децата, засега не са категорични. Доказателствата за полза при математиката са силни. Като най-важен нерешен въпрос експертите посочват точно това: дали връзката между движението и успеха е причинно-следствена.

Кратко движение и внимание

Друг преглед гледа и какво става веднага след движение. De Greeff и колеги (2018) събират 31 изследвания с деца на 6–12 години.

• Единичен период движение има положителен ефект върху вниманието, малък до умерен (6 изследвания).
• Програми, продължили седмици, имат малък положителен ефект върху изпълнителните функции (12 изследвания) и върху училищния успех (3 изследвания).

Авторите очакват най-голяма полза от редовно движение в продължение на няколко седмици.

Преглед на 39 изследвания с движение в самата класна стая, например кратки паузи с упражнения по време на час, намира, че децата по-често следят урока и по-рядко се разсейват. Ефект върху мисловните способности обаче не е открит, а самите автори предупреждават, че програмите са твърде различни за категорични изводи (Watson и колеги, 2017).

През 2016 година 24 изследователи от 8 държави се събират в Дания и приемат общо становище за движението на децата (Bangsbo и колеги, 2016). Сред точките в него: един период умерено движение има краткотраен положителен ефект върху мозъка, мисленето и училищната работа. И времето, взето от уроците за движение, не е за сметка на успеха в училище. Това е становище на експерти и звучи по-уверено от строгия преглед на Singh и колеги. Разликата е в това колко сигурни са авторите, че движението помага.

Футболистите и „изпълнителните функции“

Изпълнителните функции са уменията, с които мозъкът управлява мисленето и действията, особено в нови ситуации: да планираш, да задържиш нещо в паметта, докато мислиш за друго, да спреш импулса си и бързо да превключиш (Vestberg и колеги, 2012). Във футбола ги виждате всеки път, когато играч се откаже от удара, който е намислил, защото вижда по-добро подаване.

Шведски изследователи ги измерват при футболисти:

• Възрастни. Vestberg и колеги (2012) тестват 57 футболисти и футболистки от най-високата шведска лига и от по-ниски дивизии. И двете групи се справят по-добре от средното за населението, а играчите от най-високата лига по-добре от тези в по-ниските. При 25 от мъжете резултатът в тест за гъвкаво, творческо мислене е свързан с това колко гола и асистенции имат два сезона по-късно.
• Млади играчи. Vestberg и колеги (2017) тестват 30 млади елитни футболисти на 12–19 години. Те се справят по-добре от средното за възрастта си в тест за работна памет и в тест за творческо решаване на задачи. Резултатите са свързани с броя на головете им през сезона, умерено силно, дори след като се вземат предвид интелигентността, ръстът и възрастта.

Две важни уговорки. Първо, това са малки групи от силни играчи. Второ, изследванията показват връзка, а не причина. Самите автори допускат, че е възможно добрите играчи да развиват по-добри изпълнителни функции, но е възможно и децата с по-добри изпълнителни функции просто да стигат по-далеч във футбола. Тези изследвания не доказват, че футболът подобрява паметта или оценките на детето ви.

Един пример как изглежда това на терена е оглеждането преди получаване на топката. За него има отделна статия: защо добрите футболисти въртят глава.

Какво следва от всичко това

Ако трябва да го кажем с едно изречение: футболът най-вероятно няма да навреди на оценките, може да помогне на вниманието, но не очаквайте от него да вдигне бележника.

• Не се страхувайте от тренировките. Нито едно от големите становища не намира, че движението вреди на ученето.
• Не очаквайте чудеса. Доказателствата, че спортът вдига общия успех, засега не са категорични. Ако оценките на детето падат, причината трябва да се търси, а не да се приеме, че футболът ще я реши.
• Ползата е най-вероятна там, където е най-проста: движение преди учене и кратки паузи с движение.

Практични съвети за учебната седмица

Как да подредите седмицата, кога да се пишат домашните и какво да правите в изпитни периоди, има в статията училище и тренировки: как да ги съчетаем. Тук добавяме няколко идеи, свързани с изследванията по-горе. Те са ориентир, а не доказана рецепта.

1. Движение преди домашното. В дните без тренировка 10–20 минути игра навън, преди детето да седне да учи, може да помогне на вниманието. Ритане на топка в стена, гоненица, колело. Не е нужно да е тренировка.
2. Паузи с движение. При по-дълго учене кратка пауза на всеки 20–30 минути: десет подскока, жонглиране с отскок, няколко подавания в коридора. Целта е детето да стане от стола, а не да се измори.
3. Тренировъчният ден не е изгубен ден. Не е нужно в деня с тренировка да се „наваксва“ двойно. Достатъчно е домашното да има ясно време.
4. Сънят е част от ученето. Колко сън е нужен според възрастта, има в статията колко сън му трябва на детето, което тренира.
5. Екранът не е почивка за ума. Как да балансирате телефона и игрите със спорта, има в статията екранно време и спорт.
6. Числата и топката. При малките деца броенето на подавания, жонглирания и голове е естествено упражнение по смятане. Ако детето обича задачите, на сайта има играта „Футболна математика“. Тя е забавление на екрана, а не движение. Изследванията по-горе говорят за движение, затова не я броете за тренировка.

Накратко

• Становището на ACSM (2016): движението е полезно за мисловните способности на децата, ефектът върху оценките е неутрален, а вреда няма.
• Строгият преглед на Singh и колеги (2019): доказателствата за полза при мисловните способности и общия успех не са категорични, но при математиката са силни.
• Кратко движение е свързано с по-добро внимание веднага след това, а програми, продължили седмици, с малки ползи за изпълнителните функции.
• Добрите футболисти имат по-добри изпълнителни функции, но това е връзка, а не доказателство, че футболът ги развива.
• Футболът няма да навреди на ученето. Помага най-много, когато има място и за сън, и за уроци.

Ако искате да видите как три тренировки седмично се вписват в учебната седмица, вижте графика на групите на страницата за детска футболна академия за Шумен и региона или запишете пробна тренировка.

Източници

• Donnelly, J. E. и колеги (2016). Physical activity, fitness, cognitive function, and academic achievement in children: a systematic review. Medicine & Science in Sports & Exercise, 48(6), 1197–1222 (официално становище на ACSM).
• Singh, A. S. и колеги (2019). Effects of physical activity interventions on cognitive and academic performance in children and adolescents: a novel combination of a systematic review and recommendations from an expert panel. British Journal of Sports Medicine, 53(10), 640–647.
• de Greeff, J. W.; Bosker, R. J.; Oosterlaan, J.; Visscher, C.; Hartman, E. (2018). Effects of physical activity on executive functions, attention and academic performance in preadolescent children: a meta-analysis. Journal of Science and Medicine in Sport, 21(5), 501–507.
• Watson, A.; Timperio, A.; Brown, H.; Best, K.; Hesketh, K. D. (2017). Effect of classroom-based physical activity interventions on academic and physical activity outcomes: a systematic review and meta-analysis. International Journal of Behavioral Nutrition and Physical Activity, 14, 114.
• Bangsbo, J. и колеги (2016). The Copenhagen Consensus Conference 2016: children, youth, and physical activity in schools and during leisure time. British Journal of Sports Medicine, 50(19), 1177–1178.
• Vestberg, T.; Gustafson, R.; Maurex, L.; Ingvar, M.; Petrovic, P. (2012). Executive functions predict the success of top-soccer players. PLoS ONE, 7(4), e34731.
• Vestberg, T.; Reinebo, G.; Maurex, L.; Ingvar, M.; Petrovic, P. (2017). Core executive functions are associated with success in young elite soccer players. PLoS ONE, 12(2), e0170845.