Растежният скок и футболът: защо детето изведнъж става непохватно

ФК Златен Век 2020Публикувана 11 мин. четене

Растежният скок и футболът: защо детето изведнъж става непохватно

Панталоните, купени наесен, през пролетта вече са къси. Обувките се сменят на всеки няколко месеца. А на терена детето, което досега тичаше леко и уверено, изведнъж се спъва, удря топката накриво и се оплаква от болки в коленете или петите.

Често причината е растежният скок — годината, в която детето расте най-бързо. Той е нормален и минава. Но изследванията показват, че около него контузиите зачестяват и че деца на една и съща възраст са в много различен момент от развитието си. По-долу е какво е добре да знае родителят и как да следи растежа у дома с метър и молив.

Какво е растежният скок

Всяко дете има период, в който расте най-бързо. В науката върхът му се нарича „пик на скоростта на растеж“ (на английски peak height velocity, съкратено PHV).

В белгийско изследване 33 момчета футболисти са мерени пет години подред. Средно те са растели най-бързо на 13,8 години — с около 9,7 сантиметра за година. В същото време най-бързо е растяло и теглото им, с около 8,4 килограма годишно (Philippaerts и колеги, 2006). Според преглед на Towlson и колеги (2021) в този период момчетата могат да растат с 7 до 12 сантиметра за година.

При момичетата всичко става по-рано. Според Американската академия на ортопедичните хирурзи (AAOS) растежният скок приключва около 14-годишна възраст при момичетата и около 16 при момчетата.

Средните числа обаче крият големи разлики. Деца, родени в една и съща година, се различават много по ръст, развитие и физически възможности (Malina и колеги, 2019). Едно 12-годишно момче може вече да е в скока, а негов съотборник да го чака още. Затова сравнението между деца от един набор казва малко. Повече за разликите в рамките на един набор има на страницата за възрастовите групи по година на раждане.

Защо детето изведнъж става непохватно

Towlson и колеги (2021) обясняват това така: костите на краката и тялото се удължават бързо, а мускулите и сухожилията още не са свикнали с новия размер и тегло. Тогава движенията временно стават по-несигурни. Явлението има име — „юношеска непохватност“. В същия период се променят и сковаността на ставите, здравината на костите и балансът между сила и гъвкавост.

Какво показват изследванията:

  • Равновесието. При 99 момчета футболисти на около 13,7 години по-напредналото биологично развитие е свързано с резултатите в тестове за равновесие на място и в движение. Авторите допускат, че по-слабото равновесие може да е част от юношеската непохватност (John и колеги, 2019).
  • Сложните движения. В английска школа 39 младежи са разделени на групи преди, около и след растежния скок. Тези около скока са се справили по-добре от тези преди скока в простите тестове (отскок с два крака, спринт по права линия), но не и в по-сложните — скокове на един крак и смени на посоката (Hemmings и Maloney, 2025).
  • Средно тялото все пак напредва. В белгийското изследване равновесието, бързината, ловкостта, силата и издръжливостта са се подобрявали най-бързо точно около растежния скок (Philippaerts и колеги, 2006).

Изследванията не са единодушни. Най-честният извод е, че средно детето става по-бързо и по-силно, но при част от децата сложните и прецизните движения временно се влошават. Обзор на 12 изследвания стига до извода, че непохватността временно намалява силата и експлозивността около скока, а редовните тренировки могат да ограничат този ефект (Retzepis и колеги, 2025). Тоест това не е причина детето да спре спорта.

Какво може да видите на терена: повече грешки при първото докосване, по-тромаво водене, по-бавни обръщания. Детето често го усеща и се ядосва. Тогава помага търпение и похвала за усилието, а не за резултата. Как да говорите с детето в такива моменти, има в статията ролята на родителя: подкрепа без натиск.

Растежният скок и контузиите

Няколко изследвания проследяват млади футболисти през растежния скок:

  • Нидерландия. 26 талантливи футболисти на около 12 години са проследени три години. В годината на растежния скок те са имали повече остри травми, отколкото в годината преди него — средно 1,41 срещу 0,81 на играч за година. Дните, пропуснати заради контузии, са се увеличили от около 7 до около 16 на играч за година. След скока децата са били по-склонни към травми от претоварване (van der Sluis и колеги, 2014).
  • Същата група, по-подробно. Децата, които се развиват по-късно, са имали повече травми от претоварване в годината преди скока и в годината на скока. Авторите отбелязват, че най-уязвими изглеждат играчите на 13,5–14,5 години (van der Sluis и колеги, 2015).
  • Англия. При 76 играчи от футболна академия, проследени два сезона, около растежния скок контузиите без контакт и от претоварване са били около два пъти по-чести, отколкото преди него — 24,5 срещу 11,5 на 1000 часа мачове. Дали детето се развива рано или късно, не е имало значение (Johnson и колеги, 2020).
  • Испания. 63 играчи от академията на испански професионален клуб са проследени до крайния си ръст. Травмите, свързани с растежа, са се случвали предимно преди и по време на скока. Мускулните травми и травмите на връзките в коляното и глезена — предимно след него (Monasterio и колеги, 2021).

Две уговорки. Изследванията са с малки групи момчета от силни школи и показват закономерност, а не какво ще се случи с конкретно дете. Но посоката е една и съща: около растежния скок рискът расте и натоварването трябва да се следи по-внимателно.

Към травмите, свързани с растежа, спадат и болките в петата и под коляното. За тях има отделна статия: болка в петата и под коляното при дете, което тренира.

Как да мерите ръста у дома

Towlson и колеги (2021) препоръчват на школите да оценяват развитието на играчите на всеки 3–4 месеца през сезона, с повече внимание към децата, които наближават скока или са в него. У дома не са нужни формули. Достатъчно е да мерите ръста редовно, за да забележите кога детето ускорява.

Ето как да мерите точно, по указанията на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC):

  1. Детето е без обувки, без шапка и шноли, а прическата не пречи.
  2. Застава на твърд под (плочки или паркет, не килим), с гръб към гладка стена без перваз.
  3. Стъпалата са събрани и стъпили изцяло, петите опират стената. Краката са изправени, ръцете са отстрани, раменете са равни.
  4. Главата, раменете, седалището и петите докосват стената. При някои деца не всички точки опират — това е нормално.
  5. Детето гледа право напред.
  6. Поставете линийка или твърда книга под прав ъгъл към стената и я спуснете, докато докосне най-горната точка на главата.
  7. Очите на този, който мери, са на нивото на книгата. Отбележете леко чертичка на стената.
  8. Измерете от пода до чертичката с метална ролетка и запишете с точност до милиметър.

Мерете винаги по един и същи начин, на едно и също място. Записвайте датата и ръста. Ето пример как може да изглежда тетрадката:

ДатаРъстРазлика от предишното мерене
1 септември152,0 см—
1 декември153,4 см+1,4 см
1 март155,6 см+2,2 см

Как да четете числата. Умножете разликата за три месеца по четири и ще получите горе-долу темпа за година. В примера 2,2 см за три месеца е темп от около 9 см годишно. Това е в диапазона от 7 до 12 см, който Towlson и колеги описват за растежния скок при момчетата.

В същия преглед се цитира изследване, в което младежи, пораснали с повече от 0,6 см за последния месец, са имали 1,63 пъти по-висок риск от контузия. За три месеца това прави около 1,8 см. Затова удобен ориентир е следният: ако за три месеца детето е пораснало с около 2 см или повече, кажете на треньора. Това е ориентир, а не граница. Детето не е болно и не е нужно да спира, но е време натоварването да се следи по-внимателно.

Какво е био-бандинг

Някои школи понякога групират децата не по година на раждане, а по степен на развитие. Това се нарича био-бандинг (от английски bio-banding). Обикновено се използва колко процента от очаквания си ръст като възрастен е достигнало детето (Malina и колеги, 2019).

Какво показва прегледът на Malina и колеги (2019):

  • при опитите във футбола играчите и треньорите са приели идеята добре;
  • групирането по развитие намалява разликите между децата, но не ги премахва;
  • дали помага за натоварването и за предпазването от контузии, още трябва да се изследва;
  • формулата, с която се изчислява очакваният ръст, има нужда от още проверка.

Тоест био-бандингът е полезен инструмент, а не магическо решение. За родителя изводът е по-простият: ако детето ви е по-малко и по-слабо от съотборниците си или обратното, по-големо и по-силно, това често е въпрос на развитие, а не на талант или старание.

Какво означава това за родителя

  1. Мерете на всеки три месеца. Записвайте ръста и казвайте на треньора, когато детето расте бързо. И Towlson и колеги (2021), и Johnson и колеги (2020) препоръчват натоварването около растежния скок да се съобразява с всяко дете поотделно.
  2. Не спирайте спорта. Редовните тренировки помагат да се ограничи непохватността (Retzepis и колеги, 2025). Ако обаче нещо боли, натоварването се променя — вижте болка в петата и под коляното.
  3. Не съдете по резултатите сега. Ако резултатите в Тренирай вкъщи временно спрат да растат или дори паднат, това може да е част от скока. Сравнявайте детето само със себе си и хвалете усилието.
  4. Пазете основите. Растящото тяло има нужда от сън, храна и почивни дни. Колко сън е нужен, има в статията колко сън му трябва на детето, което тренира, а за храната — в хранене на младия футболист.
  5. Загрявката не се прескача. Какво показват изследванията за загрявката в детския футбол, има в статията загрявка и предотвратяване на контузии.

Кога да отидете на лекар

Самият растежен скок не е болест. Говорете с личния лекар или педиатъра, ако:

  • детето има болка в петата, под коляното или другаде, която не минава или се засилва;
  • куца или го боли дори в покой;
  • ръстът ви притеснява — детето расте много по-бавно или много по-бързо от връстниците си, или е спряло да расте.

При остра травма — падане, удар, силна болка, оток или невъзможност да стъпи — потърсете лекар още същия ден.

Накратко

  • Растежният скок е периодът, в който детето расте най-бързо. В белгийско изследване с момчета футболисти той е средно на 13,8 години; момчетата растат тогава със 7–12 см годишно, а при момичетата скокът идва по-рано.
  • Около скока част от децата временно стават непохватни, особено в сложните движения.
  • Изследванията при млади футболисти показват повече контузии около растежния скок.
  • Мерете ръста у дома на всеки три месеца. Около 2 см и повече за три месеца е знак да кажете на треньора.
  • Детето не спира спорта, но натоварването се следи по-внимателно, а сравнението е само със самото него.

Ако искате детето да тренира с връстници и треньор, вижте как работим на страницата за детска футболна академия за Шумен и региона или запишете пробна тренировка.

Източници

Искате детето ви да пробва футбол?

Първата тренировка е запознанство с треньора и с групата — не е нужно детето да е играло футбол преди.

Научете повече за нашата детска футболна академия за Шумен и региона, а за общата картина — в наръчника „Футбол за деца“ за родители.