Роден в началото или в края на годината: ефектът на относителната възраст във футбола

В една и съща група тренират две деца, родени в една и съща година. Едното има рожден ден на 3 януари, другото на 28 декември. На хартия са връстници. В действителност между тях има почти цяла година. На осем години това е една осма от живота: година растеж, година игра с топката, година опит.

В детския спорт най-често в една група са децата, родени в една и съща година (Mann и van Ginneken, 2017). Във футбола така правим и ние: как се определя групата, е обяснено на страницата за възрастовите групи по година на раждане. Системата е проста и честна на хартия. Но от десетилетия изследователите виждат в нея един страничен ефект. Нарича се ефект на относителната възраст.

Какво е ефектът на относителната възраст

Когато децата се групират по година на раждане, родените в началото на годината са средно по-големи, по-високи и по-силни от родените в края. Затова по-често изглеждат „по-талантливи“ и по-често ги избират в по-силните отбори, а там ги чакат по-добри треньори и по-силна конкуренция (Mann и van Ginneken, 2017). Изследователите наричат това ефект на относителната възраст (Cobley и колеги, 2009).

Важно е да се каже какво не е. Това не е твърдение, че децата, родени през януари, са по-добри футболисти. Това е твърдение, че възрастните, които ги избират, често бъркат по-голямата възраст с по-голям талант.

Какво показват изследванията

Голямата картина. Мета-анализът на Cobley и колеги (2009) събира 38 изследвания от 1984 до 2007 година, с 253 отделни извадки в 14 спорта и 16 държави. Ефектът се открива последователно, но средно е малък. Расте с разликата във възрастта: най-голям е между родените в самото начало и в самия край на годината. Най-силен е при момчетата на 15–18 години, на регионално и национално ниво, в популярните спортове. Футболът е точно такъв спорт.

Европейските младежки национални отбори. Helsen и колеги (2005) проверяват 2175 записа на дати на раждане на млади футболисти от десет европейски държави. Във всички национални отбори до 15, 16, 17 и 18 години, както и на два международни турнира за младежки отбори на клубове, родените от януари до март са повече, отколкото би трябвало да бъдат. Авторите обясняват това с вероятното физическо предимство на по-големите деца, заради което по-често ги определят като „талантливи“.

Една английска школа отвътре. В академията на професионален английски клуб Kelly и колеги (2020) проследяват 556 играчи в продължение на 12 сезона. Родените през първото тримесечие на годината са 224, а родените през последното са само 76. Тоест почти три пъти по-малко.

Не само на върха. Delorme и колеги (2010) проверяват датите на раждане на 363 590 момчета и мъже, които са спрели футбола във Франция по време на или след един сезон. Сред отказалите се децата, родени в края на годината, са повече от очакваното във всички възрасти от 9 до 18 години. Разликата е най-голяма в групите до 13 и до 15 години. При най-малките, до 7 години, такава разлика няма. Тоест ефектът не засяга само подбора за национални отбори. Той може да реши и дали детето ще остане във футбола изобщо.

Всички тези изследвания показват връзка между месеца на раждане и подбора. Те не доказват, че конкретно дете е било пренебрегнато заради рождения си ден. Но посоката е една и съща в различни държави и години.

Относителна възраст и растеж: не е едно и също

Месецът на раждане е само част от историята. Деца, родени в един и същи ден, могат да се развиват с много различно темпо. Едно момче, родено през ноември, може да е в растежния скок по-рано от съотборник, роден през февруари. Затова някои школи гледат и биологичното развитие, а не само датата в акта за раждане. Повече за това, как да мерите ръста у дома и какво е био-бандинг, има в статията растежният скок и футболът.

Може ли нещо да се направи

Номерата на фланелките. Mann и van Ginneken (2017) правят прост и остроумен опит. 25 скаути на елитен нидерландски клуб гледат видео на два мача на малко игрище с деца до 11 години и подреждат осемте полеви играчи по това колко потенциал виждат в тях. Скаутите са разделени в три групи. Първата не знае нищо за възрастта на децата. Втората получава датите им на раждане. На третата казват, че номерата на фланелките са подредени по възраст: номер 1 е най-голямото дете, номер 8 най-малкото.

Резултатът е изненадващ. Скаутите без информация за възрастта предпочитат по-големите деца. Тези с датите на раждане също ги предпочитат, макар че почти всички скаути в опита са знаели за ефекта на относителната възраст. Само в групата с подредените номера предпочитанието изчезва. Изводът на авторите е, че не стига възрастта да е известна. Тя трябва да е пред очите, докато се гледа играта. Опитът е малък, с видео и с един клуб, затова е добро начало, а не окончателен отговор.

Групиране по развитие. Cumming и колеги (2018) организират турнир за 66 играчи на 11 до 14 години от четири академии на английски професионални клубове. Групирани са не по година на раждане, а по това колко от очаквания си ръст като възрастни вече са достигнали: между 85 и 90%. Всичките 16 играчи, с които изследователите разговарят след турнира, описват опита като положителен. По-рано развилите се казват, че мачовете са били физически по-трудни и е трябвало да разчитат повече на техника и тактика. По-късно развилите се казват, че най-после са имали възможност да покажат какво могат. Това е изследване на впечатления, не на резултати, но показва какво може да промени една различна организация.

Предлагат се и други решения: смяна на крайната дата за групите, квоти за родените в различните месеци, групиране по ръст или тегло. Повечето от тях все още не са проверени на практика, отбелязват Mann и van Ginneken (2017).

„Ефектът на по-малкия“: какво става по-късно

Има и друга, по-обнадеждаваща страна. Няколко изследвания откриват, че сред малцината, които стигат до най-високото ниво, родените в края на годината понякога се справят по-добре.

• Хокей, Канада. Gibbs и колеги (2012) проверяват канадските играчи в Националната хокейна лига от 2000 до 2009 година. Ефектът на относителната възраст е умерен при средния играч и се обръща при най-добрите: в отборите на звездите и в олимпийския отбор. Родените по-късно в годината средно играят и по-дълго.
• Ръгби и крикет, Англия. McCarthy и колеги (2016) намират същото: по-малките по относителна възраст по-рядко влизат в националните академии, но по-често стигат от тях до националния отбор за мъже. Авторите допускат, че причината е в предизвикателството: да играеш срещу по-големи деца е по-трудно, а трудното учи.
• Футбол, Англия. В същата английска академия, в която по-големите са почти три пъти повече (Kelly и колеги, 2020), за 11 сезона професионален договор получават 27 от завършилите. Сред тях родените в последното тримесечие са 8, а в първото 5. Авторите изчисляват, че родените в последното тримесечие са имали около четири пъти по-голям шанс да стигнат до професионален договор от родените в първото.

Това е обяснение, а не закон. Числата са малки, един клуб не е целият футбол и не всички изследвания намират такъв ефект. И най-важното: „ефектът на по-малкия“ работи само за децата, които са останали в играта. Изследването от Франция показва, че точно те по-често се отказват.

Какво означава това за дете, родено през декември

1. Не правете изводи за таланта рано. На 7, 9 или 11 години разликата от почти година се вижда на терена. Ако детето ви е по-бавно или по-дребно от съотборниците си, това често е възраст, а не способност.
2. Сравнявайте детето само със себе си. Дали тази есен то подава по-точно от миналата пролет, казва много повече от това дали е по-бързо от съотборника, роден през януари. В програмата Тренирай вкъщи детето се състезава само със собствения си рекорд.
3. Пазете удоволствието от играта. Тъй като по-малките по-често се отказват, вашата най-важна задача е детето да иска да идва. Как да говорите след мач, без да натискате, има в статията ролята на родителя: подкрепа без натиск.
4. Говорете с треньора, а не с детето, за минутите. Ако детето ви играе малко, попитайте спокойно как треньорът вижда развитието му. Как да подходите, има в статията детето е резерва или играе малко.
5. Трудното не е непременно лошо. Изследванията за „ефекта на по-малкия“ подсказват, че играта срещу по-големи може да учи. Това важи, докато детето получава шанс да играе и се чувства прието.

А ако детето ви е родено през януари?

Тогава важи обратното. Ако детето печели, защото е по-голямо и по-силно, с годините това предимство намалява. В турнира на Cumming и колеги по-рано развилите се играчи, изправени срещу връстници в същия етап на развитие, е трябвало да разчитат повече на техника и тактика. Затова не хвалете само головете и бързината. Хвалете точното подаване, вдигнатата глава и играта със слабия крак. Как да станеш по-добър без празни обещания, има в статията как да стана футболист.

Накратко

• Когато децата се групират по година на раждане, родените в началото на годината по-често се избират. Ефектът е малък средно, но е най-силен в популярни спортове като футбола и при подбора за представителни отбори.
• Във Франция децата, родени в края на годината, по-често се отказват от футбола между 9 и 18 години.
• Един прост опит показва, че номера на фланелките, подредени по възраст, премахват предпочитанието на скаутите към по-големите деца.
• Сред малцината, които стигат до върха, родените в края на годината понякога се справят по-добре. Но само ако са останали в играта.
• За родителя: не правете изводи рано, сравнявайте детето със самото него и пазете радостта му от футбола.

Ако искате детето да тренира с връстници и треньор, вижте как работим на страницата за детска футболна академия за Шумен и региона или запишете пробна тренировка.

Източници

• Cobley, S.; Baker, J.; Wattie, N.; McKenna, J. (2009). Annual age-grouping and athlete development: a meta-analytical review of relative age effects in sport. Sports Medicine, 39(3), 235–256.
• Helsen, W. F.; van Winckel, J.; Williams, A. M. (2005). The relative age effect in youth soccer across Europe. Journal of Sports Sciences, 23(6), 629–636.
• Kelly, A. L. и колеги (2020). A longitudinal investigation into the relative age effect in an English professional football club: exploring the ‘underdog hypothesis’. Science and Medicine in Football, 4(2), 111–118.
• Delorme, N.; Boiché, J.; Raspaud, M. (2010). Relative age and dropout in French male soccer. Journal of Sports Sciences, 28(7), 717–722.
• Mann, D. L.; van Ginneken, P. J. M. A. (2017). Age-ordered shirt numbering reduces the selection bias associated with the relative age effect. Journal of Sports Sciences, 35(8), 784–790.
• Cumming, S. P. и колеги (2018). Premier League academy soccer players’ experiences of competing in a tournament bio-banded for biological maturation. Journal of Sports Sciences, 36(7), 757–765.
• Gibbs, B. G.; Jarvis, J. A.; Dufur, M. J. (2012). The rise of the underdog? The relative age effect reversal among Canadian-born NHL hockey players: a reply to Nolan and Howell. International Review for the Sociology of Sport, 47(5), 644–649.
• McCarthy, N.; Collins, D.; Court, D. (2016). Start hard, finish better: further evidence for the reversal of the RAE advantage. Journal of Sports Sciences, 34(15), 1461–1465.