Детето е резерва или играе малко: какво да кажем и какво да попитаме треньора

ФК Златен Век 2020Публикувана 7 мин. четене

Детето е резерва или играе малко: какво да кажем и какво да попитаме треньора

Когато детето седи на резервната скамейка, първо разберете как се чувства то, а не как се чувствате вие. Ако малкото игрово време се повтаря, говорете с треньора насаме, спокойно и с въпроси, а не с искания. В детския футбол минутите имат значение: децата ги поставят сред най-важните неща в спорта, а някои федерации определят минимално време за всяко дете. Причините едно дете да играе малко обаче са различни и често са временни.

Защо минутите са важни за децата

В проучване сред 142 млади футболисти, 37 треньори и 57 родители в САЩ (Visek и колеги, 2015) 80% от децата, 93% от родителите и 94% от треньорите определят игровото време като много или изключително важно. От 81 неща, които правят футбола забавен, децата са оценили „да получаваш игрово време“ средно с 4,55 по скала от 1 до 5. Победата получава 3,65.

Систематичен преглед на 43 проучвания за отказването от организиран спорт при деца и подрастващи (Crane и Temple, 2015) групира причините в пет области: липса на удоволствие, ниско усещане за собствените умения, социален натиск, други приоритети и физически фактори като съзряване и контузии. Прегледът не разглежда игровото време отделно. Наше тълкуване е, че дете, което мач след мач седи на пейката, лесно губи точно удоволствието и вярата в уменията си.

Най-прякото доказателство, което открихме, е от детското ръгби. Там е въведено правило всеки играч, повикан за мача, да играе поне половин мач (Jones и колеги, 2021). Децата, които винаги или почти винаги са играли поне половин мач, са съобщавали за повече удоволствие от играта от тези, които са играли по-рядко. А децата с повече удоволствие са имали по-силно желание да продължат да играят. Спортът е друг и проучването показва връзка, а не доказва причина, но посоката е ясна.

Две философии за минутите

В детския футбол има два основни подхода. Единият поставя развитието на всяко дете пред резултата: всички играят приблизително еднакво, а победата не е мярката за успех. Другият, по-често при по-големите и по-състезателни групи, дава повече минути на децата, които в момента играят най-добре.

Някои федерации са записали първия подход като правило. Футболната асоциация на Северна Ирландия (Irish FA) например посочва в принципите си за детско-юношеския футбол, че всяко дете трябва да участва поне в 50% от времето на мача, защото това дава равни възможности за удоволствие и техническо развитие. Пак там пише, че под 12 години не трябва да има футбол, насочен към резултата: резултатите, купите и класирането започват от 12 години.

Тази статия няма да ви каже кой подход е правилен за всеки отбор. По-важно е да знаете какъв е подходът в групата на вашето дете. Затова най-добрият първи въпрос към треньора често е: „Как разпределяте минутите на тази възраст?“

Защо детето може да играе малко

От трибуната рядко се вижда цялата картина. Най-честите причини от треньорската практика са:

  • Рядко идва на тренировки. В много отбори минутите в мача следват присъствието.
  • Скоро е започнало или се връща след контузия или болест.
  • Мястото му във възрастовата група. Дете, родено в края на годината, може да е почти с година по-малко от някои съотборници, а на 7–8 години това личи. Повече има на страницата за възрастовите групи по година на раждане.
  • Различно темпо на растеж. Децата съзряват с различна скорост, а днешното най-дребно дете след две години може да е сред най-високите.
  • Смени и позиции. Треньорът може да пробва различни състави или да разпределя децата между няколко мача на турнир.
  • Поведение на тренировка. Някои треньори свързват минутите с отношението.
  • Подходът на треньора, за който стана дума по-горе.

Преди да правите изводи, питайте.

Как да говорите с детето

  1. Попитайте как се чувства. „Как ти беше днес?“ Някои деца нямат нищо против пейката и се радват, че са с отбора. Други страдат. Не му прехвърляйте собственото си разочарование.
  2. Не обвинявайте треньора пред детето. „Треньорът не те харесва“ учи детето, че нищо не зависи от него, и разклаща доверието му в човека, с когото тренира няколко пъти седмично.
  3. Не обещавайте минути. „Ще говоря с треньора и ще те пусне“ е обещание, което не зависи от вас.
  4. Насочете го към това, което зависи от него. Присъствие, усилие на тренировка, отношение към съотборниците и готовност да влезе във всяка минута.
  5. Насърчете го само да попита треньора. За дете на 9–10 и повече години въпросът „Какво да подобря, за да играя повече?“ е смел и полезен. Може да го упражните заедно вкъщи.
  6. Покажете му, че пейката не е изгубено време. От нея детето може да подкрепя съотборниците си и да гледа как се играе на неговата позиция. В проучването на Visek „да подкрепяш съотборниците си“ е оценено от децата с 4,31 от 5.

Какво да кажете по пътя към дома след мач, в който детето почти не е играло, вижте в статията какво да кажем на детето след мача.

Как да говорите с треньора

Кога. Не веднага след мача и не на терена, когато емоциите са високи — и вашите, и на треньора. Помолете за кратък разговор в удобен момент, например след тренировка или по телефона.

Къде. Насаме. Не пред детето, не пред другите родители и не в общия чат на родителите.

Как. С въпроси, а не с искания. Тръгнете от това, че треньорът иска доброто на детето.

Въпроси, които вършат работа:

  • „Как разпределяте минутите на тази възраст?“
  • „Как виждате развитието му в последните седмици?“
  • „Върху какво да работи, за да има повече шанс да играе?“
  • „Има ли нещо, което можем да правим вкъщи?“
  • „Виждате ли на тренировките нещо, което аз не виждам?“

Въпроси, които е по-добре да оставите:

  • „Защо онова дете играе, а моето — не?“ Не говорите за чуждо дете.
  • „Кога ще го пуснете титуляр?“ Съставът е решение на треньора.
  • Сравнения, обвинения и ултиматуми.

Къде минава границата между ролята на родителя и на треньора, е описано по-подробно в статията как да подкрепяте, без да натискате.

След разговора. Дайте време — няколко седмици. Ако треньорът е посочил нещо конкретно, помогнете на детето да работи по него, но без натиск. Упражнения за у дома има в Тренирай вкъщи, където целта е детето да подобри собствения си рекорд, а не да се сравнява с другите.

Кога да се притесните

Заслужава повече внимание, когато:

  • детето почти не влиза в игра мач след мач и никой не ви е обяснил защо;
  • губи желание да ходи, тъжно е преди мачове или казва, че иска да спре;
  • чува подигравки или унизителни думи заради това, че е резерва — от деца или от възрастни;
  • след разговор с треньора нищо не се променя и не получавате обяснение.

Тогава е разумно да говорите с ръководството на академията. Ако и това не помогне, понякога друга група или друг клуб е по-добрият избор за детето, а това не е провал. Как да разпознаете по-сериозен проблем, има в статията детето не иска да ходи на тренировка. Какво да попитате, когато избирате школа, е събрано в 10 въпроса към футболната академия.

Накратко

  • Игровото време е сред най-важните неща в спорта за децата — и за родителите, и за треньорите.
  • Причините детето да играе малко са различни и често са временни.
  • Първо попитайте детето как се чувства, после — треньора как разпределя минутите.
  • Говорете с треньора насаме, не веднага след мача и с въпроси.
  • Насочвайте детето към това, което зависи от него.

Ако искате да видите как работи групата, преди да запишете детето, елате на пробна тренировка. За групите и графика има повече на страницата на детската футболна академия за Шумен и региона.

Източници

Искате детето ви да пробва футбол?

Първата тренировка е запознанство с треньора и с групата — не е нужно детето да е играло футбол преди.

Запишете се за пробна тренировка

Научете повече за нашата детска футболна академия за Шумен и региона, а за общата картина — в наръчника „Футбол за деца“ за родители.

Още от блога