Какво да кажем на детето след мача: след загуба и след победа

След мача най-полезното изречение е и най-простото: „Обичам да те гледам как играеш.“ То не зависи от резултата, от гола или от грешката и казва на детето, че за вас е важно то, а не представянето му. По пътя към дома не е нужно да разбирате мача. Мълчанието е нормално, а разговорът за грешките, ако изобщо е нужен, може да почака, докато детето само поиска. По-долу е какво показват изследванията за тези разговори и какво да казвате след загуба, след победа и когато детето плаче или е ядосано.

Какво показват изследванията за пътя към дома

Пътят от стадиона до вкъщи е изследван повече, отколкото бихте предположили.

Повечето време в колата е тишина. В канадско проучване (Tamminen и колеги, 2022) 28 двойки родител и дете са записали на видео 98 пътувания до и от тренировки и мачове, общо около 30 часа. Разговорите за спорта са заемали едва 12,9% от времето, разговорите за други неща — 28,5%, а 59% е било мълчание. Родителите са хвалели играта на детето по-често, отколкото децата сами са се хвалели, а похвалите и забележките им най-често са били за самата игра, а не за сравнение с другите. Най-често родителите са задавали затворени въпроси, на които се отговаря с „да“ или „не“, а най-рядко — отворени въпроси, които карат детето да помисли. Понякога са прекъсвали детето, преди да е успяло да отговори.

Изводът за вас е прост: ако в колата е тихо, това не значи, че нещо не е наред. Тишината е най-честото нещо.

Няма една рецепта за всички. В по-ранно проучване на същата изследователска група (Tamminen и колеги, 2017) са разговаряли поотделно с подрастващи спортисти и с техните родители за пътя към дома. Според представянето на изследването от Университета в Торонто някои деца харесват тези разговори, а други ги изтърпяват. Някои дори се преструват на заспали, за да избегнат разговора за мача. Колата е затворено пространство: там се казват неща, които не биха се казали пред другите. Това може да помогне, но може и да нарани.

Едни и същи думи значат различни неща за родителя и за детето. В австралийско проучване с 86 родители и млади играчи (Elliott и Drummond, 2017) авторите установяват, че родителите и децата придават различен смисъл на коментарите на родителя по време на игра, в почивката и по пътя към дома. Децата ги възприемат по много различен, често противоположен начин, а родителите по-скоро оправдават собствените си думи. Това, което вие наричате „съвет“, детето може да чуе като критика.

Децата ценят спокойния родител. В проучване сред 142 млади футболисти, 37 треньори и 57 родители (Visek и колеги, 2015) децата са оценили „когато родителите показват спортсменство (насърчават, не крещят)“ средно с 4,05 по скала от 1 до 5, а победата — с 3,65. Най-високо от всички 81 неща, които правят футбола забавен, е оценено „да дадеш най-доброто от себе си“ (4,68).

Договорете се предварително как да минава пътят

Един от съветите на Tamminen към родителите е да обсъдите с детето самото пътуване: дали му се говори, за какво и кога. Някои семейства предпочитат музика или тишина. Направете го в спокоен ден, не след мач:

• „Как искаш да минава пътят след мач — да си говорим, да пуснем музика или да си почиваш?“
• „Ако искаш да ми разкажеш нещо за мача, кажи ми. Аз няма да започвам пръв.“
• „Ако някога кажа нещо, което те ядоса, кажи ми.“

Така тишината вече не е наказание или напрежение, а договорено правило.

Изречения, които помагат

Доброто изречение след мача е кратко и не зависи от резултата.

• „Обичам да те гледам как играеш.“
• „Радвам се, че дойдох.“
• „Гладен ли си?“ — понякога това е най-добрият първи въпрос.
• „Кое ти беше най-хубаво днес?“
• „Искаш ли да поговорим за мача сега, или по-късно?“

Ако детето само заговори за играта, задайте отворен въпрос и изчакайте отговора докрай, без да го прекъсвате:

• „Какво ти беше най-трудно?“
• „Какво ще опиташ следващия път?“
• „Какво каза треньорът?“

Отворените въпроси са били най-рядкото нещо в записаните пътувания (Tamminen и колеги, 2022), а именно те оставят думата на детето.

Изречения, които е по-добре да оставите

• „Ако беше подал на свободния, щяхте да вкарате.“ Разборът на мача е работа на треньора.
• „Съдията ви открадна мача.“ Детето научава, че вината винаги е в някой друг.
• „Няма значение, това е само игра.“ За детето в този момент има значение. Изречението звучи като утеха, но омаловажава чувството му.
• „Видя ли, като искаш, можеш.“ Звучи като похвала, но подсказва, че в другите мачове не е искало.
• „Ти беше най-добрият на терена.“ Хубаво е да го чуе, но създава очакване за следващия път. Защо е по-добре да хвалите усилието, а не етикета, е обяснено в статията как да подкрепяте, без да натискате.

След загуба

Загубата боли и това е нормално. Задачата ви не е да махнете болката, а да сте до детето, докато мине.

1. Първо тялото. Вода, нещо за ядене, сухи и топли дрехи. Изморено и гладно дете по-трудно се справя с разочарованието.
2. После чувството. Назовете го, без да го оправяте: „Виждам, че си разочарован. Разбирам те.“
3. Не търсете виновни. Нито детето, нито съотборник, нито треньора, нито съдията.
4. Кажете изречението, което не зависи от резултата. „Обичам да те гледам как играеш.“
5. Оставете разбора за по-късно. Ако изобщо има нужда от него — вечерта или на следващия ден и по желание на детето. Tamminen съветва и родителите, и децата да изчакат емоциите да се уталожат и да помислят, преди да говорят за играта.

След победа

Победата изглежда лесна за разговор, но и тя има капан. Ако хвалите само резултата, детето може да реши, че одобрението ви идва с победата.

• Радвайте се заедно: „Хареса ми как се радвахте накрая!“
• Хвалете това, което детето контролира: „Видях колко пъти се върна да помогне в защита.“
• Върнете вниманието към отбора: „Кой ти подаде за гола?“
• Покажете уважение към противника: „И другият отбор игра добре.“ Децата копират как възрастните говорят за другите.

Ако детето е вкарало гол, радвайте се с него. Просто не правете гола единствената тема: следващия мач може да няма гол, а играта пак да е добра.

Ако детето плаче

Плачът след мач е честа и естествена реакция. Обикновено минава по-бързо, ако не се опитвате да го спрете.

• Бъдете близо, без много думи. Ръка на рамото или прегръдка, ако детето я иска.
• Назовете чувството: „Тъжно ти е. Много ти се искаше да спечелите.“
• Не го карайте да спре. „Стига вече“ или „Големите не плачат“ учат детето да крие чувствата си, а не да се справя с тях.
• Ако плаче заради нещо конкретно — грешка, обидна дума, болка, — първо изслушайте. Ако детето се е ударило и го боли, това е по-важно от мача. Болка, която не минава, е въпрос към лекар, не към треньора.

Ако детето е ядосано

Гневът след мач често е насочен към някой друг: съдията, съотборник, треньора.

• Изслушайте, без да се присъединявате. „Ядосан си, че не отсъди дузпата“ не е същото като „Да, съдията е ужасен“.
• Сложете граница на думите, не на чувството: „Може да си ядосан. Но за съотборниците си не говорим така.“
• Когато се успокои, понякога чак на другия ден, попитайте: „Какво от това зависеше от теб?“ Така разговорът се връща към нещата, които детето може да промени.

Ако сълзите или гневът се повтарят след всеки мач и детето започне да не иска да ходи, вижте статията детето не иска да ходи на тренировка.

Ако детето е седяло на резервната скамейка

Тогава пътят към дома е различен. Детето може да е тъжно, че не е играло, а може и да няма нищо против. Попитайте как се чувства, вместо да предполагате. Как да говорите за малкото игрово време и какво да попитате треньора, е описано в статията детето е резерва или играе малко.

Ако вие сте сгрешили

Всеки родител понякога казва нещо, което не е трябвало — от умора, вълнение или разочарование. Поправете го: „Вчера в колата ти казах нещо, което не беше честно. Извинявай. Обичам да те гледам как играеш, независимо от резултата.“ Така детето вижда, че и възрастните грешат и после се поправят.

Накратко

Ако търсите школа и искате да видите как треньорите говорят с децата, елате на пробна тренировка. За групите и графика има повече на страницата на детската футболна академия за Шумен и региона.

Източници

• Tamminen, K. A.; Bissett, J. E.; Azimi, S.; Kim, J. (2022). Parent and child car-ride interactions before and after sport competitions and practices: video analysis of verbal and non-verbal communication. Psychology of Sport and Exercise, 58, 102095.
• Tamminen, K. A.; Poucher, Z. A.; Povilaitis, V. (2017). The car ride home: an interpretive examination of parent–athlete sport conversations. Sport, Exercise, and Performance Psychology, 6(4), 325–339. Представяне на изследването и съветите към родителите: University of Toronto, After the game: how parents can improve the car ride home with young athletes.
• Elliott, S. K.; Drummond, M. J. N. (2017). During play, the break, and the drive home: the meaning of parental verbal behaviour in youth sport. Leisure Studies, 36(5), 645–656.
• Visek, A. J.; Achrati, S. M.; Mannix, H.; McDonnell, K.; Harris, B. S.; DiPietro, L. (2015). The fun integration theory: toward sustaining children and adolescents sport participation. Journal of Physical Activity and Health, 12(3), 424–433.