Ранна специализация или много спортове: какво казва науката за детето футболист

„Треньорът казва, че има талант. Да спрем ли плуването, за да се съсредоточи върху футбола?“ Този въпрос родителите си задават все по-рано. Зад него стои разбираемо желание: ако детето е добро в нещо, да му дадем всичко, за да стане още по-добро.

Науката по темата е по-интересна, отколкото изглежда. Тя не казва просто „много спортове е добре, един спорт е лошо“. Футболът има своите особености, а това, което помага на 12 години, не винаги е това, което помага на 20. По-долу е какво показват изследванията и как да го превърнете в разумно решение за вашето дете.

Какво точно значи „специализация“

Няма една-единствена дефиниция, но най-често се използват три признака (Jayanthi и колеги, 2019):

1. детето е избрало един основен спорт и го смята за по-важен от останалите;
2. отказало се е от всички други спортове, за да се съсредоточи върху него;
3. тренира основния спорт повече от 8 месеца в годината.

Всеки отговор „да“ носи една точка. 0 или 1 точка е ниска специализация, 2 точки е средна, 3 точки е висока. Направете си проверката. Дете, което тренира футбол десет месеца в годината, но през лятото плува и кара колело с приятели, не е силно специализирано. Дете, което е спряло всичко друго и играе футбол целогодишно, е.

„Ранна“ е специализацията преди юношеството. Американското дружество по ортопедична спортна медицина (AOSSM) я определя като избор на един спорт преди 12-годишна възраст. Прегледът на Jayanthi и колеги (2019) отбелязва, че за тази граница още няма силни доказателства.

Моделът на Côté: първо опитване, после избор

Канадският изследовател Jean Côté и колегите му описват различните пътища на децата в спорта (Côté и колеги, 2009). При първия път детето в ранните години опитва различни спортове и много играе за удоволствие. От този път излизат и бъдещите състезатели, и хората, които спортуват цял живот. При другия път детето рано се съсредоточава върху един спорт и прекарва много часове в целенасочени тренировки, за да стане по-добро.

Според модела детството от 6 до 12 години е времето на разнообразието, а по-късната специализация е за по-големите (Ford и колеги, 2009). При този път по-големият обем тренировки в основния спорт започва около 13–15 години (Ford и колеги, 2012).

Футболът е малко по-различен

Изследванията с футболисти добавят важен нюанс.

Англия. Ford и колеги (2009) сравняват елитни млади футболисти, които на 16 години получават професионален статут, с такива, които не го получават. Между 6 и 12 години първите са натрупали повече часове годишно в игра на футбол: с приятели, на двора, без треньор. Не повече тренировки, мачове или други спортове. Авторите наричат това „ранно включване“: много футбол в детството, но голяма част от него като игра.

Седем държави. Ford и колеги (2012) питат 328 елитни играчи до 16 години от Бразилия, Англия, Франция, Гана, Мексико, Португалия и Швеция как са прекарали детството си. Те са започнали футбол на около 5 години. В детството са имали средно около 186 часа годишно тренировки и още толкова свободна игра с топка, плюс около 37 часа мачове. 229 от 328 играчи са спортували и нещо друго, средно 2,3 други спорта. В елитна школа са влезли на 11–12 години.

Изводът е, че най-добрите млади футболисти не са тръгнали по чистия път на разнообразието. Те играят много футбол от малки. Но много от този футбол е игра, а повечето от тях са спортували и други неща.

Какво показват изследванията с най-добрите спортисти

Медалистите. Güllich (2017) сравнява 83 медалисти от големи международни състезания, сред тях 38 олимпийски или световни шампиони, с 83 немедалисти от същия спорт, възраст и пол. Медалистите са започнали основния си спорт по-късно, натрупали са малко по-малко тренировки в него в детството и юношеството, но повече в други спортове. Специализирали са по-късно. Другите им спортове най-често нямат нищо общо с основния.

Голямата картина. Мета-анализът на Güllich и колеги (2022) събира 51 изследвания с 6096 спортисти, от които 772 са сред най-добрите в света. Резултатът има две страни:

• При децата и юношите по-добрите са започнали основния спорт по-рано, тренират го повече, а други спортове по-малко. И напредват по-бързо.
• При възрастните е обратното. Състезателите от световна класа са спортували повече различни спортове като деца, започнали са основния по-късно и в началото са напредвали по-бавно от тези, които стигат „само“ до национално ниво.

С други думи, ранната специализация често печели при 12-годишните, но не и при 25-годишните. Едно неочаквано откритие в същия анализ: свободната игра, организирана от самите деца, в който и да е спорт, почти не е свързана с нивото нито при младежите, нито при възрастните. Това не е в съгласие с английското изследване на Ford и колеги (2009) и показва, че науката тук още не е казала последната си дума.

Футболисти в тренировка. Güllich и колеги (2020) молят 14 треньори да оценят колко са напреднали за един сезон 100 млади футболисти на около 12 години. Напредъкът не е свързан с това колко футбол са тренирали или играли децата. Свързан е с това колко години и часове по-рано са тренирали други спортове с треньор. Това е връзка, а не доказателство, че другият спорт е причината. Но подкрепя идеята, че разнообразното движение може да помага на детето да учи по-бързо в основния спорт.

Контузиите: защо лекарите съветват разнообразие

Тук изследванията са по-единодушни.

• Американско изследване. Сред 1190 млади спортисти на 7–18 години специализацията в един спорт е самостоятелен рисков фактор за контузия и за сериозна контузия от претоварване, дори след като се вземат предвид възрастта и часовете спорт седмично (Jayanthi и колеги, 2015). Подробности за правилото „не повече часове седмично от годините“ има в статията колко пъти седмично да тренира детето по футбол.
• Футбол при момичета. O'Kane и колеги (2017) проследяват 351 футболистки на 12–15 години в щата Вашингтон. Игра в повече от един футболен отбор е свързана с 2,5 пъти по-висок риск от контузия на коляното от претоварване. Заниманието и с други физически активности е свързано с 61% по-нисък риск от такава контузия.
• Общото. В преглед на изследванията Jayanthi и колеги (2019) заключават, че по-високата специализация вероятно е свързана с повече контузии от претоварване, но не и с повече остри травми като изкълчвания. На каква възраст рискът започва да расте, още не е известно.

Почти всички големи спортномедицински организации, чиито становища преглеждат Jayanthi и колеги (2019), съветват против ранната специализация: Американската академия по педиатрия (AAP), Американското медицинско дружество по спортна медицина (AMSSM), AOSSM и други. AAP, AMSSM и AOSSM препоръчват няколко спорта поне до физическото съзряване, а специализацията да се отложи за късното юношество. Консенсусът на AOSSM обобщава: няма доказателства, че малките деца печелят от ранна специализация в повечето спортове, а заниманието с няколко спорта няма да им попречи да стигнат високо (LaPrade и колеги, 2016). Изключение е Международният олимпийски комитет: според него ранната специализация може да е приемлива, ако детето има разнообразно движение в самия спорт и баланс в живота си.

Колко спорта и колко часа: ориентир по възраст

Това е нашето обобщение на изследванията по-горе, а не норма, доказана в едно изследване:

И няколко правила, които важат на всяка възраст:

• Часовете. Часовете спорт седмично общо не повече от годините на детето, а организираните часове не повече от два пъти свободната игра (Jayanthi и колеги, 2015).
• Почивката. AAP съветва 1–2 почивни дни седмично и няколко месеца в годината без основния спорт (около три), разделени на периоди по месец (Jayanthi и колеги, 2019).
• Един отбор наведнъж. Игра в два футболни отбора едновременно е свързана с повече контузии на коляното (O'Kane и колеги, 2017).
• Желанието на детето. Ако детето само иска да играе повече футбол, това е различно от натиск отвън. Питайте го.

Какво правим при нас

При нас Футбол 5 е за деца на 6–8 години, а Футбол 9 за деца на 9–12 години, всяка група тренира три пъти седмично. Това оставя дни за друг спорт и за свободна игра. Ако детето ви плува, тренира лека атлетика или ходи на танци, не е нужно да избира. Кажете на треньора, за да знае какво още натоварва тялото му.

За свободната игра не е нужен клуб. Идеи има в статията футболни игри за деца на двора.

Накратко

• Специализацията се познава по три признака: един основен спорт, отказ от другите и над 8 месеца в годината. Опасно е, когато и трите са налице рано.
• Най-добрите млади футболисти играят много футбол от малки, но голяма част от него е игра, а повечето са спортували и друго.
• Ранната специализация може да дава предимство при децата, но състезателите от световна класа средно са опитали повече спортове и са специализирали по-късно.
• Специализацията и играта в няколко отбора едновременно са свързани с повече контузии от претоварване.
• Ориентирът: няколко спорта поне до юношеството, часове спорт не повече от годините, почивни дни и един отбор наведнъж.

Ако искате детето да тренира футбол, без да се отказва от другото, вижте как работим на страницата за детска футболна академия за Шумен и региона или запишете пробна тренировка.

Източници

• Côté, J.; Lidor, R.; Hackfort, D. (2009). ISSP position stand: To sample or to specialize? Seven postulates about youth sport activities that lead to continued participation and elite performance. International Journal of Sport and Exercise Psychology, 7(1), 7–17.
• Ford, P. R.; Ward, P.; Hodges, N. J.; Williams, A. M. (2009). The role of deliberate practice and play in career progression in sport: the early engagement hypothesis. High Ability Studies, 20(1), 65–75.
• Ford, P. R. и колеги (2012). The developmental activities of elite soccer players aged under-16 years from Brazil, England, France, Ghana, Mexico, Portugal and Sweden. Journal of Sports Sciences, 30(15), 1653–1663.
• Güllich, A. (2017). International medallists’ and non-medallists’ developmental sport activities – a matched-pairs analysis. Journal of Sports Sciences, 35(23), 2281–2288.
• Güllich, A.; Macnamara, B. N.; Hambrick, D. Z. (2022). What makes a champion? Early multidisciplinary practice, not early specialization, predicts world-class performance. Perspectives on Psychological Science, 17(1), 6–29.
• Güllich, A.; Cronauer, R.; Diehl, J.; Gard, L.; Miller, C. (2020). Coach-assessed skill learning progress of youth soccer players correlates with earlier childhood practice in other sports. International Journal of Sports Science & Coaching, 15(3), 285–296.
• Jayanthi, N. A.; LaBella, C. R.; Fischer, D.; Pasulka, J.; Dugas, L. R. (2015). Sports-specialized intensive training and the risk of injury in young athletes: a clinical case-control study. The American Journal of Sports Medicine, 43(4), 794–801.
• Jayanthi, N. A.; Post, E. G.; Laury, T. C.; Fabricant, P. D. (2019). Health consequences of youth sport specialization. Journal of Athletic Training, 54(10), 1040–1049.
• O'Kane, J. W. и колеги (2017). Risk factors for lower extremity overuse injuries in female youth soccer players. Orthopaedic Journal of Sports Medicine, 5(10), 2325967117733963.
• LaPrade, R. F. и колеги (2016). AOSSM early sport specialization consensus statement. Orthopaedic Journal of Sports Medicine, 4(4), 2325967116644241.