На каква възраст детето може да започне футбол

Въпросът „на каква възраст може да започне“ е може би най-често задаваният от родителите, които за пръв път се интересуват от футболна академия. Краткият отговор е: по-рано, отколкото повечето хора предполагат, но с очаквания, различни от тези, които повечето хора имат.

Кратък отговор: между 4 и 6 години за първи контакт с топката

Много школи започват организираните занимания около 5-годишна възраст. Не защото това е магическо число, а защото около него много деца вече могат да следват прости инструкции, да изчакат реда си, да играят редом с други деца и да се съсредоточат за кратка организирана тренировка.

Това не означава, че четиригодишно дете няма място на терена. Означава само, че заниманията на тази възраст приличат много повече на организирана игра с топка, отколкото на тренировка. И така е правилно.

В нашата академия в момента има две групи: ФУТБОЛ 5 за деца на 6–8 години и ФУТБОЛ 9 за деца на 9–12 години. Най-малкото дете, което тренира при нас, е на 5 години; ако детето ви още не е навършило 6, обадете се и ще преценим заедно. Подробности за групите има на страницата на детската футболна академия за Шумен и региона, а съставите — на страницата с отборите.

Ако детето ви е на 8, на 11 или дори на 14 години и едва сега проявява интерес — не сте закъснели. Футболът не е спорт, в който вратата се затваря на определена възраст. Просто пътят изглежда различно, а групите, които една школа предлага, може да не покриват всяка възраст — затова питайте.

Какво се случва във всяка възраст

4 – 6 години: играта е целта, не средството

На този етап тренировката не е подготовка за нещо друго — тя е самата цел. Работи се върху общата двигателна култура: бягане, спиране, смяна на посока, скачане, търкаляне, хвърляне и хващане. Топката присъства през цялото време, защото е забавна, а не защото детето трябва да овладее удар с вътрешната част на стъпалото.

Няма позиции. Няма тактика. Няма резултат, който да се помни следващия ден. Основният измерител на успеха е дали детето иска да дойде отново следващия път.

7 – 9 години: техниката влиза в картината

На тази възраст много деца усвояват нови движения бързо и с удоволствие, затова в детските школи обикновено акцентът започва да пада върху техниката: водене на топката с различни части на стъпалото, първо докосване, подаване на къси разстояния, удар.

Игрите са в малки формати с малко на брой играчи, за да докосва всяко дете топката по-често, отколкото в мач с единадесет души на голям терен.

10 – 12 години: разбиране на играта

Техниката вече не се изгражда в празно пространство — тя започва да се прилага под натиск. Децата се учат да вдигат глава, да преценяват кога да подадат и кога да поведат, да заемат позиция преди топката да стигне до тях. Тук се появяват и първите разговори за роли в отбора, но все още без окончателно затваряне в една позиция.

13 години и нагоре: физическо развитие и специализация

Пубертетът разбърква картите. Две деца на една и съща възраст могат да се различават значително по ръст и по биологична зрялост, а ранно развитите изглеждат по-силни. Отделно от това при подбор по-често биват предпочитани родените в началото на годината — явление, описано като ефект на относителната възраст (Cobley и колеги, 2009). За да изравнят условията, част от школите групират децата не само по година на раждане, а и по зрялост (Malina и колеги, 2019). Затова добрата школа не отписва по-дребните и по-късно развиващите се деца.

Защо „колкото по-рано, толкова по-добре“ е мит

Логиката изглежда неоспорима: повече години тренировки означава повече натрупано умение. Педиатрите обаче предупреждават за обратната страна. Според клиничния доклад на Американската академия по педиатрия (Brenner, 2016), когато специализацията в един спорт настъпи твърде рано, могат да се появят неблагоприятни последици както за тялото, така и за психиката.

Първият риск е физически. В проучване на млади спортисти на възраст от 7 до 18 години (Jayanthi и колеги, 2015) тези, които се специализират в един спорт, по-често са получавали травми — включително сериозни — независимо от възрастта и от часовете тренировки. По-често са получавали сериозни травми от претоварване и децата, които спортуват повече часове седмично, отколкото са годините им. Това е наблюдателно проучване: то показва връзка, а не доказва причина, но съвпада с предупрежденията на педиатрите.

Вторият риск е психологически. Прегарянето при децата не винаги изглежда като драма — често е просто внезапна липса на желание. Затова си струва да следите дали детето още иска да идва.

По тази причина е разумно детето да се занимава с повече от един спорт или поне с повече от един тип движение. Плуването, лека атлетика, баскетболът и гимнастиката могат да допълват футбола. Колко тренировки седмично са разумни, е тема за отделна статия: колко пъти седмично да тренира детето по футбол.

Признаци, че детето е готово за организирани занимания

• Може да остане в група без родителя за около час, без това да го разстройва.
• Разбира и изпълнява проста инструкция от типа „застани тук и изчакай“.
• Има интерес към топката, който идва от него, а не само от вас.
• Понася загубата поне толкова, колкото и повечето му връстници — тоест не идеално, но преодолимо.

Ако едно от тези неща още не е налице, това не е причина да чакате години. Понякога е достатъчно да отложите с няколко месеца.

Късно ли е да започне на 10, 12 или 14 години?

Не е късно. Дете, което тръгва на футбол на десет или дванадесет години, може да наваксва техниката по-бавно от връстниците си, но често има и предимства: по-добра концентрация, по-ясна мотивация и способност да разбере защо се прави дадено упражнение. Важното е първите месеци да минат в група, в която детето няма да се чувства изостанало.

Затова, когато търсите школа за по-голямо дете, попитайте директно как се интегрират новодошлите — и има ли група за неговата възраст. При нас групите са за деца до 12 години.

Какво да очаквате от първите месеци

Не очаквайте техника. Очаквайте умора, ентусиазъм, понякога сълзи и почти сигурно поне едно „не искам да ходя днес“. Първите два-три месеца са адаптация — към групата, към треньора, към идеята, че трябва да се изчака ред.

Показателят, който наистина има значение в края на този период, е един-единствен: пита ли детето кога е следващата тренировка.

Заключение

Няма универсално правилна възраст. Има подходящ формат за всяка възраст. Пет години е разумно начало, ако форматът е игра; между седем и девет години техниката излиза на преден план; а по-късното начало е напълно възможно, стига средата да е подходяща.

Ако се колебаете, най-полезното нещо, което можете да направите, е да заведете детето на една тренировка и да гледате: за това е пробната тренировка. А за първия ден вижте и какво да вземе детето на първата тренировка.

Източници

• Brenner, J. S.; Американска академия по педиатрия, Съвет по спортна медицина и фитнес (2016). Sports specialization and intensive training in young athletes. Pediatrics, 138(3), e20162148.
• Jayanthi, N. и колеги (2015). Sports-specialized intensive training and the risk of injury in young athletes: a clinical case-control study. The American Journal of Sports Medicine, 43(4), 794–801.
• Cobley, S.; Baker, J.; Wattie, N.; McKenna, J. (2009). Annual age-grouping and athlete development: a meta-analytical review of relative age effects in sport. Sports Medicine, 39(3), 235–256.
• Malina, R. M.; Cumming, S. P.; Rogol, A. D.; Coelho-e-Silva, M. J. и колеги (2019). Bio-banding in youth sports: background, concept, and application. Sports Medicine, 49(11), 1671–1685.